пленител
[plɛˈnitɛl]
пленител значение:
1. (военно дело) Човек, който е взел някого в плен или държи някого в плен.
2. (преносно) Човек, който очарова, завладява сърцето или вниманието на другите.
- Ударение
- пленѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пле-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пленители
Примери за използване на пленител
(военно дело)
- Войникът погледна към своя пленител с омраза.
- Пленителите поискаха откуп за заложниците.
(преносно)
- Той беше пленител на женски сърца.
Синоними на пленител
Как се пише пленител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:плен
От глагола 'пленя' + наставка '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жесток пленител