Енциклопения на българския език

целя

[t͡sɛˈlʲɐ]

целя значение:

1. (пряко) Насочвам оръжие или предмет към дадена мишена.
2. (преносно) Имам за цел, стремя се към постигането на определен резултат.
Ударение
целя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
це-ля
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
целя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на целя

(пряко)
  • Ловецът се целеше внимателно преди да стреля.
  • Детето целеше кофата с камъчета.
(преносно)
  • Тази мярка цели подобряване на икономическата среда.
  • Критиката му не цели да те обиди.

Как се пише целя

Грешни изписвания: цела
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (след мека съгласна), а не .

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Ziel
От съществителното 'цел', което е заемка от немското *Ziel* (край, граница, цел), вероятно през руски или полски посредник.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • целя се високо
  • целя постигането на

Популярни търсения и запитвания за целя