Енциклопения на българския език

Мери

[ˈmɛri]

Мери значение:

1. (ономастика) Женско лично име, вариант на Мария.
Ударение
Мѐри
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Ме-ри
Род
женски
Мн. число
няма (собствено име)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Мери

(ономастика)
  • Мери пристигна вчера от Лондон.
  • Кръстиха малката си дъщеря Мери.

Синоними на Мери

Как се пише Мери

Грешни изписвания: мери, Мерй
Като собствено име се пише с главна буква. Да не се бърка с глаголната форма 'мери' (от меря).

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:Miryam (מרים)
Чрез гръцки (Μαρία) и латински (Maria), формата 'Мери' навлиза в българския език основно под влияние на английския език (Mary) или като гальовна форма на Мария. Името има множество тълкувания, най-популярните от които са 'любима', 'горчива' или 'бунт'.

Употреба

Фразеологизми:
  • Кървавата Мери (коктейл/историческа личност)

Популярни търсения и запитвания за Мери

Мери : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник