имам

[ˈimɐm iˈmam]

имам значение:

1. (основно (глагол)) Притежавам нещо, то е моя собственост или на мое разположение.

2. (битие (безличен глагол)) Съществува, налице е (във форма 3 л. ед.ч. 'има').

3. (религия (съществително)) Духовен ръководител в мюсюлманската общност; този, който води молитвата в джамията.

Ударение: ѝмам / има̀м
Част на речта: глагол, съществително име
Сричкоделение: и-мам / и-мам
Род: мъжки
Вид: несвършен
Преходност: преходен
Спрежение: III спрежение

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имам

(основно (глагол))

Имам нова кола.
Той има достатъчно пари, за да си го позволи.

(битие (безличен глагол))

В стаята има много хора.
Има ли хляб в магазина?

(религия (съществително))

Местният имам прочете молитвата.
Те се допитаха до имама за съвет по религиозен въпрос.

Синоними на имам

притежавам, владея, съществува, намира се, ходжа

Антоними на имам

нямам, липсва ми, няма, отсъства

Как се пише имам

Грешни изписвания: ймам, имъм

Като глагол се пише с ударение на първата сричка (ѝмам). Като съществително (титла) ударението пада на втората сричка (има̀м), но правописът е еднакъв.

Етимология

Произход:Старобългарски / Арабски

Оригинална дума:имѣти / imām

Омоними с различен произход. 1. Глаголът 'имам' произлиза от праславянското *jьmѣti, старобългарското 'имѣти'. 2. Съществителното 'имам' (духовен водач) е заемка от арабски (imām – предводител) през турски език.

Употреба

Чести словосъчетания:

имам предвид
имам право
имам нужда
главен имам

Фразеологизми:

имам зъб на някого
имам си хас
нямам думи