Енциклопения на българския език

храня

[ˈxraniɐ]

храня значение:

1. (биология) Давам храна на човек или животно, за да поддържам живота му.
2. (преносно) Осигурявам средства за съществуване; издържам материално.
3. (преносно) Изпитвам и поддържам в себе си определено чувство или надежда.
4. (жаргон) Обиждам, ругая някого грубо.
Ударение
хр'аня
Част на речта
глагол
Сричкоделение
хра-ня
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
храня се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на храня

(биология)
  • Майката храни бебето с лъжичка.
  • Всеки ден храня кучето.
(преносно)
  • Той храни голямо семейство.
  • Земята храни хората.
(преносно)
  • Храня надежда за успех.
  • Храня дълбоко уважение към учителя.
(жаргон)
  • Цяла вечер го храниха в чата.

Антоними на храня

Как се пише храня

Грешни изписвания: хране, хръня
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (храня), а в 3 л. мн.ч. на -ят (хранят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хранити
От праславянски *xorniti (пазя, защитавам), което по-късно развива значението 'давам храна', 'поддържам живота'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • храня надежда
  • храня илюзии
  • храня семейство
Фразеологизми:
  • храня змия в пазвата си

Популярни търсения и запитвания за храня

храня : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник