Енциклопения на българския език

гладувам

[glɐˈduvɐm]

гладувам значение:

1. (пряко) Изпитвам липса на храна; живея в лишения и недоимък.
2. (медицина / диетология) Съзнателно се въздържам от приемане на храна с лечебна цел или като форма на протест.
3. (преносно) Изпитвам силна потребност или копнеж за нещо (напр. любов, внимание, култура).
Ударение
гладу̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гла-ду-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гладувам

(пряко)
  • По време на войната хората гладуваха с месеци.
  • Семейството гладуваше, защото бащата остана без работа.
(медицина / диетология)
  • Тя гладува два пъти седмично, за да пречисти организма си.
  • Затворниците започнаха да гладуват в знак на несъгласие с режима.
(преносно)
  • Душата му гладуваше за малко топлота и разбиране.

Антоними на гладувам

Как се пише гладувам

Грешни изписвания: гладовам, глъдувам, гладувъм
Глаголът завършва на -увам, което е характерна наставка за първо спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гладъ
Произлиза от старобългарската дума 'гладъ' (липса на храна) + наставка за глаголи от I спрежение '-увам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лечебно гладувам
  • гладувам за внимание
Фразеологизми:
  • гладувам като куче