тая
[taˈja (глагол) ˈtajɐ (местоимение)]
- Ударение
- тая' / та'я
- Част на речта
- глагол, местоимение
- Сричкоделение
- та-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- тая се
Как се пише тая
Грешни изписвания: таиа
Като глагол във 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я след гласна. Като местоимение е дублетна форма на тази.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити / та
Като глагол произлиза от праславянското *tajiti (крия, пазя в тайна). Като местоимение е разговорна/съкратена форма на показателното местоимение за женски род 'тази', възхождащо към старобългарското 'та'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тая надежда
- тая злоба
- тая дъх
Фразеологизми:
- тая си дъха