Енциклопения на българския език

хищнически

[ˈxiʃtnit͡ʃɛski]

хищнически значение:

1. (биология) Който се отнася до хищник; присъщ на животно, което убива други животни за прехрана.
2. (преносно) Алчен, безмилостен, агресивен в преследването на целите си (обикновено за човек или поглед).
Ударение
хѝщнически
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
хищ-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
хищнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хищнически

(биология)
  • Лъвът демонстрира типичен хищнически инстинкт.
  • Тези птици имат хищнически начин на живот.
(преносно)
  • Той хвърли хищнически поглед към наследството на леля си.
  • Корпорацията води хищнически подход към по-малките конкуренти.

Синоними на хищнически

Антоними на хищнически

Как се пише хищнически

Буквата щ се произнася като 'шт', но се пише 'щ'. Думата съдържа суфикса -ески.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
Произлиза от съществителното 'хищник', което има корен в старобългарския глагол 'хытити' (грабя, отвличам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хищнически инстинкт
  • хищнически поглед
  • хищнически цени