Енциклопения на българския език

хармониране

[xɐrmoˈnirɐnɛ]

хармониране значение:

1. (общо) Процесът на постигане на съзвучие, съгласуваност или съответствие между отделни елементи.
Ударение
хармонѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хар-мо-ни-ра-не
Род
среден
Мн. число
хармонирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хармониране

(общо)
  • Хармонирането на цветовете в картината е безупречно.

Синоними на хармониране

Антоними на хармониране

Как се пише хармониране

Пише се с 'а' в първата сричка и 'о' във втората, следвайки корена 'хармон-'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:harmonia
Отглаголно съществително от 'хармонирам'. Коренът е старогръцки (ἁрμονία) – свързване, съгласуваност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цветово хармониране
  • хармониране на интереси