съгласуване

[sɐɡɫaˈsuvanɛ]

съгласуване значение:

1. (администрация) Процес на уточняване, координиране и постигане на единно мнение между различни страни или институции.

2. (граматика) Вид подчинителна връзка, при която подчинената дума приема граматичните признаци (род, число, лице) на главната дума.

3. (техника) Привеждане на параметрите на две системи или устройства в съответствие за съвместна работа.

Ударение: съгласùване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съг-ла-су-ва-не
Род: среден
Мн. число: съгласувания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съгласуване

(администрация)

Проектът изисква съгласуване с Министерството на околната среда.
Процедурата по съгласуване на графика отне повече време от предвиденото.

(граматика)

В българския език има пълно съгласуване между прилагателното и съществителното име по род и число.

(техника)

Необходимо е съгласуване на импедансите на антената и предавателя.

Синоними на съгласуване

координиране, уеднаквяване, синхронизиране, договаряне, адаптиране, напасване

Антоними на съгласуване

разединение, противоречие

Как се пише съгласуване

Грешни изписвания: съгласуванйе, сагласуване, съглъсуване, съгласоване, съгласувъне

Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-). Завършва на -не, а не на '-ние' (тъй като е отглаголно съществително на '-ам/-ем').

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:съгласувам

Отглаголно съществително от 'съгласувам', което е калка (вероятно от латински 'concordare' или руски 'согласовать') на базата на корена 'глас' и представката 'съ-'.

Употреба

Чести словосъчетания:

процедура по съгласуване
липса на съгласуване
режим на съгласуване
съгласуване по време

съгласуване