Енциклопения на българския език

характерен

[xɐˈraktɛrɛn]

характерен значение:

1. (пряко) Който представлява отличителна черта или особеност на някого или нещо; свойствен, типичен.
2. (рядко) Който има силно изразен, твърд характер (за човек).
Ударение
хара̀ктерен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ха-рак-те-рен
Род
мъжки
Мн. число
характерни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на характерен

(пряко)
  • Това е характерен белег на заболяването.
  • Архитектурата е характерна за епохата на Възраждането.
(рядко)
  • Тя е много характерна и волева личност.

Как се пише характерен

Пише се с 'е' в суфикса -ерен. При членуване (пълна или кратка форма) 'е'-то от последната сричка се запазва (характерния, характерният).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:χαρακτήρ (charaktēr)
Произлиза от съществителното 'характер', което е заемка от старогръцки (белег, отпечатък, черта). Наставката -ен е славянска.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • характерна черта
  • характерен стил
  • характерен пример