Енциклопения на българския език

волеви

[voˈlɛvi (за мн.ч)]

волеви значение:

1. (психология) Който се отнася до волята; който е свързан с проявата на воля.
2. (характеристика) Който притежава силна воля; твърд, решителен (за човек или характер).
Ударение
во́лев
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
во-ле-ви
Род
мъжки
Мн. число
волеви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на волеви

(психология)
  • Извършването на това движение изисква волеви усилия.
  • Волевите процеси са обект на изследване в психологията.
(характеристика)
  • Той е волев човек и не се отказва лесно.
  • Имаше волева брадичка, издаваща решителност.

Как се пише волеви

Грешни изписвания: воляви, вулеви, волевй
Променливо я: Тъй като коренът е воля, но в прилагателното ударението не пада върху гласната след л и сричката е отворена/мека, се пише и изговаря е (волев, волеви), а не 'воляв'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:воля
Произлиза от съществителното 'воля' + наставка '-ев'. В формата 'волеви' е членувана форма за мъжки род (кратка) или множествено число, но често се възприема като базова в термини като 'волеви действия'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • волеви напън
  • волева натура
  • волеви нарушения
волеви : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник