Енциклопения на българския език

хазяйка

[xɐˈzʲajkɐ]

хазяйка значение:

1. (бит) Собственичка на жилище или квартира, която го отдаване под наем или се грижи за наемателите.
2. (разговорно) Добра домакиня; жена, която се грижи добре за дома и семейството.
Ударение
хазя̀йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ха-зяй-ка
Род
женски
Мн. число
хазяйки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хазяйка

(бит)
  • Хазяйката дойде да събере наема за месеца.
  • Той живееше в стая под наем при една строга хазяйка.
(разговорно)
  • Тя е отлична хазяйка, винаги посреща гостите с богата трапеза.

Антоними на хазяйка

Как се пише хазяйка

Грешни изписвания: хазяика, хазайка, хъзяйка

Думата се пише с я в ударената сричка (хазя̀йка), следвайки изговора и руския оригинал.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:хозяйка
Заета от руския език през Възраждането. Коренът е свързан с 'хозяин' (стопанин, господар).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строга хазяйка
  • добра хазяйка
  • дъщерята на хазяйката
хазяйка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник