Енциклопения на българския език

наемодателка

[nɐɛmodɐˈtɛlkɐ]

наемодателка значение:

1. (право/бит) Жена или юридическо лице (в женски род), която предоставя движимо или недвижимо имущество за временно ползване срещу заплащане (наем).
Ударение
наемода̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-е-мо-да-тел-ка
Род
женски
Мн. число
наемодателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наемодателка

(право/бит)
  • Наемодателката изиска предплащане на наема за два месеца.
  • Тя се оказа много разбрана наемодателка и не повиши цената.

Синоними на наемодателка

Антоними на наемодателка

Как се пише наемодателка

Думата е сложна, образувана с помощта на съединителна гласна 'о' (наем-о-дателка). Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наем + дател
Сложна дума, съставена от 'наем' и 'дател' (от давам), със суфикс за женски род '-ка'. Калка на правни термини или естествено словообразуване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коректна наемодателка
  • договор с наемодателката