Енциклопения на българския език

хазайка

[xɐˈzajkɐ]

хазайка значение:

1. (бит) Собственичка на жилище (къща или апартамент), която дава стаи под наем; наемодателка.
2. (разговорно) Домакиня на дома, стопанка (по-рядка употреба).
Ударение
хаза̀йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ха-зай-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
хазайки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хазайка

(бит)
  • Хазайката идва всеки месец на първо число, за да събере наема.
  • Студентите си търсеха квартира без хазайка, за да имат повече свобода.
(разговорно)
  • Добрата хазайка винаги посреща гостите с пълна маса.

Синоними на хазайка

Антоними на хазайка

Как се пише хазайка

Грешни изписвания: хазаика, хъзайка, хазъйка

Пише се с 'й' пред 'к', когато е в единствено число (за разлика от формата за мн.ч. 'хазаи' - собственици мъже или семейство, където 'и'-то е гласна).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:хозяйка
Заемка от руски език (хозяйка - стопанка, собственичка), навлязла в българския език в края на XIX - началото на XX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лоша хазайка
  • хазайка на квартира