фъндък
[fɐnˈdɤk]
фъндък значение:
1. (битово) Снопче, кичур (вълна, козина, коса или конци).
2. (разговорно) Неправомерна облага, отстъпка или 'аванта'; проявяване на снизхождение.
- Ударение
- фъндъ́к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фън-дък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фъндъци
Примери за използване на фъндък
(битово)
- Кучето се скубеше и оставяше фъндъци козина по килима.
- Тя държеше фъндък непредeна вълна.
(разговорно)
- Шефът ни пусна фъндък и си тръгнахме по-рано.
- Не разчитай на фъндъци, трябва да си платиш всичко.
Как се пише фъндък
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:fındık
В смисъла на 'лешник' (остаряло) идва от турското 'fındık'. В съвременното значение на 'кичур' или 'аванта' етимологията е свързана с турски диалектизми или асоциация с формата на снопче.
Употреба
Фразеологизми:
- пускам фъндък