Енциклопения на българския език

гювеч

[gʲuˈvɛt͡ʃ]

гювеч значение:

1. (кулинария) Традиционно ястие от балканската кухня, приготвено от различни видове зеленчуци (картофи, домати, патладжан, бамя и др.) и месо, печени заедно.
2. (бит) Огнеупорен глинен съд с похлупак, в който се приготвя едноиментото ястие.
3. (преносно/жаргон) Нещо получено наготово, без усилия; аванта, далавера.
Ударение
гюве'ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гю-веч
Род
мъжки
Мн. число
гювечи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гювеч

(кулинария)
  • За обяд баба приготви вкусен гювеч със свинско месо.
  • Овощният гювеч (тюрлюгювеч) е богат на витамини.
(бит)
  • Купих си нов троянски гювеч за фурната.
(преносно/жаргон)
  • На тази служба е голям гювеч – нищо не правиш, а взимаш пари.
  • Чакаше да падне някакъв гювеч от новия проект.

Как се пише гювеч

Грешни изписвания: гюведж, гивеч
Думата се пише с 'ю' и завършва на беззвучна съгласна 'ч'. Честа грешка е изписването с 'дж' поради озвучаване в говора.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:güveç
Заемка от турски език, където означава както глинения съд, така и ястието, приготвено в него.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глинен гювеч
  • постен гювеч
  • гювеч зарзават
Фразеологизми:
  • пускам гювеч

Популярни търсения и запитвания за гювеч