Енциклопения на българския език

кичур

[ˈkit͡ʃor]

кичур значение:

1. (пряко) Сноп косми (от коса, грива или козина), които растат заедно или са отделени от останалите.
Ударение
кѝчур
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-чур
Род
мъжки
Мн. число
кичури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кичур

(пряко)
  • Вятърът развяваше кичурите на косата ѝ.
  • Тя боядиса един кичур в червено.

Синоними на кичур

Как се пише кичур

Грешни изписвания: кичор, кичюр, кйчур
След шушкави съгласни (ж, ч, ш) се пише 'у', а не 'ю' (правило за 'чу/чю').

Етимология

Произход:Унгарски/Неясен
Оригинална дума:kacs / kaçur
Вероятен унгарски произход (kacs - 'мустак, израстък') или албански (kaçur - 'къдрав') през румънски. Често срещана дума в балканските езици със сходно значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кичур коса
  • посивял кичур