Енциклопения на българския език

флагрантен

[flɐˈgrantɛn]

флагрантен значение:

1. (книжовно/право) Който е очевиден, безспорен и груб (обикновено за нарушение, грешка или несправедливост); скандален, явен.
Ударение
флагра̀нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фла-гран-тен
Род
мъжки
Мн. число
флагрантни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на флагрантен

(книжовно/право)
  • Това е флагрантно нарушение на човешките права.
  • Съдията допусна флагрантна грешка, която промени хода на делото.

Синоними на флагрантен

Антоними на флагрантен

Как се пише флагрантен

Грешни изписвания: флагратен, флъгрантен, флагрънтен

Думата се изписва с групата съгласни нт (флагрантен), следвайки латинския корен flagrant-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:flagrans
От латинското 'flagrans' (горящ, пламтящ), причастие на 'flagrare' (горя). Първоначалното значение е 'пламтящ', което метафорично преминава в 'очебиен', 'скандален' (за престъпление или грешка), все едно 'биещ на очи като огън'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • флагрантно нарушение
  • флагрантна несправедливост