Енциклопения на българския език

очебиен

[ot͡ʃɛˈbijɛn]

очебиен значение:

1. (пряко) Който се забелязва веднага, прави силно впечатление или е прекалено явен; поразяващ с вида или яснотата си.
Ударение
очеби'ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-че-би-ен
Род
мъжки
Мн. число
очебийни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на очебиен

(пряко)
  • Разликата между двата отбора беше очебийна.
  • Това е очебиен пример за лошо управление.

Антоними на очебиен

Как се пише очебиен

Грешни изписвания: очибиен, очебиѝен, учебиен, очебйен
Пише се с 'е' (оче-), тъй като 'е' е съединителна гласна в сложната дума.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:очи + бия
Сложна дума от 'очи' и глагола 'бия' (бия на очи), вероятно калка на френското 'frappant' или немското 'auffallend'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • очебийна грешка
  • очебийна разлика
очебиен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник