Енциклопения на българския език

безспорен

[bɛsˈspɔrɛn]

безспорен значение:

1. (общо) Който не подлежи на съмнение или оспорване; съвсем сигурен, очевиден и доказан.
2. (право) За който няма правен спор или възражения от насрещната страна.
Ударение
безспо'рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-спо-рен
Род
мъжки
Мн. число
безспорни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безспорен

(общо)
  • Това е безспорен факт, потвърден от множество изследвания.
  • Тя притежава безспорен талант в музиката.
(право)
  • Съдът призна вземането за безспорно.

Антоними на безспорен

Как се пише безспорен

Грешни изписвания: бесспорен, безпорен, безспурен
Представката е без-. Въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучното 'с' (/бесспорен/), според морфологичния принцип на българския правопис се пише з (без-спорен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:спор
Образувана чрез префикса за липса 'без-' и съществителното име 'спор' с наставка '-ен'. Калка или паралелно образувание на латинското 'indisputabilis'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безспорен факт
  • безспорен авторитет
  • безспорен лидер
  • безспорно доказателство
безспорен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник