фанатик

[fɐnɐˈtik]

фанатик значение:

1. (обща употреба) Човек, който е прекалено и сляпо предан на някаква вяра, идея, кауза или учение и проявява нетърпимост към чуждите убеждения.

2. (преносно) Човек, който се увлича страстно и прекомерно по нещо (хоби, спорт, работа).

Ударение: фана'тик
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: фа-на-тик
Род: мъжки
Мн. число: фанатици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фанатик

(обща употреба)

Религиозен фанатик, който отказва да приеме научните доказателства.
Той защитаваше политическите си възгледи като истински фанатик.

(преносно)

Тя е фанатик на тема чистота.
Футболен фанатик.

Синоними на фанатик

екстремист, маниак, сектант, ентусиаст, запалянко

Антоними на фанатик

умерен, скептик

Как се пише фанатик

Грешни изписвания: фанатиг, фънатик, фанътик, фанатйк

Думата се пише с к в края. Проверка може да се направи чрез формата за множествено число: фанатик – фанатици (където 'к' преминава в 'ц', а не 'г' в 'з').

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:fanaticus

От латинското 'fanaticus' (вдъхновен от божество, неистово предан), произлизащо от 'fanum' (храм). В съвременните езици навлиза с значение на човек с крайна, безкритична преданост.

Употреба

Чести словосъчетания:

религиозен фанатик
политически фанатик
футболен фанатик