банкрут
[bɐŋkrut]
банкрут значение:
1. (икономика) Официално обявена финансова несъстоятелност; невъзможност на длъжник (физическо или юридическо лице) да изплати задълженията си към кредиторите.
2. (преносно) Пълен провал или крах на идеи, надежди или морални ценности.
- Ударение
- банкру̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бан-крут
- Род
- мъжки
- Мн. число
- банкрути
Примери за използване на банкрут
(икономика)
- Фирмата обяви банкрут след поредица от неуспешни инвестиции.
- Глобалната криза доведе до масови банкрути на малки предприятия.
(преносно)
- Политическият му опонент претърпя пълен морален банкрут след скандала.
Синоними на банкрут
Антоними на банкрут
Как се пише банкрут
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:banca rotta
От италианското 'banca rotta' (счупена пейка/маса). В средновековна Италия, когато банкер (меняч) не можел да плати дълговете си, чупели работната му маса като знак за несъстоятелност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обявявам банкрут
- пред банкрут
- морален банкрут