учудя
[uˈt͡ʃudʲɐ]
учудя значение:
1. (пряко) Предизвиквам силно впечатление, изненада или недоумение у някого чрез нещо неочаквано или необичайно.
- Ударение
- учѝдя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-чу-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- учудя се
- Видова двойка
- учудвам
Примери за използване на учудя
(пряко)
- Решението на журито успя да учуди всички присъстващи.
- Нищо не може да го учуди вече, той е видял всичко.
Как се пише учудя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо
Произлиза от съществителното 'чудо'. Коренът е общославянски (*čudo), свързан с понятията за нещо необикновено, свръхестествено или предизвикващо изумление.
Употреба
Чести словосъчетания:
- приятно учудя
- искрено учудя