Енциклопения на българския език

изненадам

[iznɛˈnadɐm]

изненадам значение:

1. (пряко) Сваря някого неподготвен; появя се или направя нещо неочаквано за някого.
2. (психология) Предизвикам чувство на почуда или удивление у някого.
Ударение
изнена̀дам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-не-на-дам
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
изненадам се
Видова двойка
изненадвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изненадам

(пряко)
  • Реших да го изненадам с посещение за рождения ден.
  • Дъждът ни изненада по средата на пътя.
(психология)
  • Постъпката му ме изненада неприятно.
  • Новината ще изненада всички зрители.

Синоними на изненадам

Антоними на изненадам

Как се пише изненадам

Пише се изненадам. Честа грешка е смесването с несъществуващи форми.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:надявам се
Свързан с идеята за нещо неочаквано (не-надявано). Коренът е сроден с *надежда*, *надявам се*. Формирано вероятно по аналогия на наречието *ненадейно*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изненадам в гръб
  • изненадам приятно
Фразеологизми:
  • изненадам по бели гащи