Енциклопения на българския език

участък

[oˈt͡ʃastɐk]

участък значение:

1. (общо) Определена, ограничена част от пространство, път, територия или сфера на дейност.

2. (администрация) Административно подразделение на полицейска или друга служба (често се използва разговорно за полицейско управление).

Ударение: уча̀стък
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-час-тък
Род: мъжки
Мн. число: участъци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на участък

(общо)

Този пътен участък е в ремонт.
Полицията отцепи участък от площада.

(администрация)

Закараха го в районния участък за разпит.

Синоними на участък

отсечка, зона, сектор, район, управление, отделение

Антоними на участък

цялост

Как се пише участък

Грешни изписвания: участъг, участъкът, очастък, учъстък, участак

Пише се с т (от част). Завършва на -ък. При членуване се изпуска ъ (участъка/участъкът), но в мн.ч. гласната ъ изпада (участъци).

Етимология

Произход:Руски

Оригинална дума:участок

Заемка от руски език (участок). Свързана е с думата 'част' (дял, парче) и участие.

Употреба

Чести словосъчетания:

пътен участък
полицейски участък
избирателен участък

Популярни търсения и запитвания за участък

какво е участък, участък или участъг, участък или участъкът, участък или очастък, участък или учъстък, участък или участак, участъг или участъкът, участъг или очастък, участъг или учъстък, участъг или участак, участъкът или очастък, участъкът или учъстък, участъкът или участак, очастък или учъстък, очастък или участак, учъстък или участак