Енциклопения на българския език

утешаване

[utɛˈʃavɐnɛ]

утешаване значение:

1. (психология/ежедневие) Действието по успокояване на някого, който страда, тъгува или се тревожи; даване на морална подкрепа и надежда.

Ударение: утеша'ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-те-ша-ва-не
Род: среден
Мн. число: утешавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утешаване

(психология/ежедневие)

Утешаването на детето отне много време.
Думите ѝ за утешаване прозвучаха искрено.

Синоними на утешаване

успокояване, ободряване, утеха

Антоними на утешаване

оггорчаване, разстройване

Как се пише утешаване

Грешни изписвания: утишаване, отишаване, отешаване, утешъване, утешавъне

Коренът е -теш- (от утеха), затова се пише с е. Представката е у-.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:утешавам

Отглаголно съществително име от глагола от несвършен вид 'утешавам', който произлиза от старобългарския корен за 'тих' (тих, спокоен).

Употреба

Чести словосъчетания:

намирам утешаване
думи за утешаване

Популярни търсения и запитвания за утешаване

какво е утешаване, утешаване или утишаване, утешаване или отишаване, утешаване или отешаване, утешаване или утешъване, утешаване или утешавъне, утишаване или отишаване, утишаване или отешаване, утишаване или утешъване, утишаване или утешавъне, отишаване или отешаване, отишаване или утешъване, отишаване или утешавъне, отешаване или утешъване, отешаване или утешавъне, утешъване или утешавъне