Енциклопения на българския език

ободряване

[obodˈrjavɐnɛ]

ободряване значение:

1. (пряко) Процесът на възвръщане на силите, енергията и настроението; вдъхване на кураж и бодрост.
Ударение
ободря'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бод-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
ободрявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ободряване

(пряко)
  • След кратката дрямка почувствах истинско ободряване.
  • Студеният душ сутрин служи за ободряване на тялото.

Антоними на ободряване

Как се пише ободряване

Думата се пише с начално о (представка о-) и завършва на -не. Променливото 'я' се запазва, тъй като е в ударена позиция или следва мека гласна в глаголната основа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бодър
Отглаголно съществително от глагола 'ободрявам', който произлиза от корена 'бодър' (свеж, жизнен) с представка 'о-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно ободряване
  • физическо ободряване