оцеляване

[otsɛˈʎavanɛ]

оцеляване значение:

1. (биология / общо) Процесът на запазване на живота въпреки трудни условия, опасности или бедствия.

Ударение: оцеля̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-це-ля-ва-не
Род: среден
Мн. число: оцелявания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оцеляване

(биология / общо)

Инстинктът за оцеляване е водещ при всички живи същества.
Курсът по оцеляване в планината включва палене на огън и намиране на вода.

Синоними на оцеляване

преживяване, съхранение, спасение

Антоними на оцеляване

загиване, смърт

Как се пише оцеляване

Грешни изписвания: оциляване, уцеляване, оцелявъне

Пише се с о (представка о-) и с променливо я (в случая я, тъй като е ударено и пред твърда сричка). Коренът е свързан с цял (цялост), но във формата 'оцелея' се пише с 'е' или 'я' според спрежението.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:цел

Отглаголно съществително от 'оцелея'. Коренът е 'цял' (невредим, здрав) -> 'целея' (оздравявам/запазвам се) -> 'оцелея'.

Употреба

Чести словосъчетания:

борба за оцеляване
инстинкт за оцеляване
шансове за оцеляване

оцеляване