Енциклопения на българския език

усредняване

[usrɛdˈɲavɐnɛ]

усредняване значение:

1. (математика/статистика) Действието по изчисляване на средна стойност от множество величини.
2. (преносно) Процес на премахване на индивидуалните различия, приравняване към обща, посредствена норма.
Ударение
усредня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-сред-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
усреднявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на усредняване

(математика/статистика)
  • Усредняването на резултатите показва лек спад в успеха.
  • Метод за усредняване на цените.
(преносно)
  • Тоталитарните режими често се стремят към социално усредняване.
  • Усредняване на вкусовете в масовата култура.

Антоними на усредняване

Как се пише усредняване

В корена на думата се пише променливо я, тъй като е под ударение и следва мека сричка. Пише се д (от 'среда'), а не 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:усреднявам
Отглаголно съществително име, произлизащо от глагола 'усреднявам' (правя среден).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усредняване на доходите
  • метод на усредняване
усредняване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник