Енциклопения на българския език

осредняване

[osrɛdˈnjavɐnɛ]

осредняване значение:

1. (Математика и Статистика) Действие по намиране на средна стойност от множество величини.
2. (Преносно) Привеждане към общо, средно ниво; уеднаквяване, при което се губят индивидуалните различия.
Ударение
осредня'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-сред-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
осреднявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осредняване

(Математика и Статистика)
  • Осредняването на резултатите показа лек спад в успеха на учениците.
  • Методът на осредняване елиминира случайните грешки в измерването.
(Преносно)
  • Опасното е социалното осредняване, което потиска талантите.

Синоними на осредняване

Антоними на осредняване

Как се пише осредняване

Пише се с начално о- (представка за образуване на глаголи). Съдържа променливо я, което в тази позиция (пред сричка без е/и) се изписва и изговаря като я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:среда
Отглаголно съществително от 'осреднявам', което произлиза от корена 'сред-' (среда).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • осредняване на доходите
  • аритметично осредняване
осредняване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник