Енциклопения на българския език

уеднаквяване

[oɛdnɐkˈvʲavɐnɛ]

уеднаквяване значение:

1. (общо) Процесът на правене на различни неща еднакви по форма, съдържание, стандарт или качество.
Ударение
уеднаквя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ед-нак-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
уеднаквявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уеднаквяване

(общо)
  • Изисква се уеднаквяване на стандартите в целия Европейски съюз.
  • Уеднаквяването на учебните програми създаде напрежение.

Синоними на уеднаквяване

Антоними на уеднаквяване

Как се пише уеднаквяване

Думата започва с представка у-, а не 'о-', тъй като означава довеждане до някакво състояние.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:еднакъв
Отглаголно съществително име от глагола 'уеднаквявам', който произлиза от прилагателното 'еднакъв'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уеднаквяване на критериите
  • пълно уеднаквяване