възбуждане
[vɐzˈbuʒdanɛ]
възбуждане значение:
1. (физиология/психология) Процес на преминаване в състояние на повишена активност, емоционален или сетивен подтик; сексуална възбуда.
2. (физика/техника) Създаване на електромагнитно поле или електрически ток в устройство; превеждане на атом или молекула в по-високо енергийно ниво.
3. (право) Официално започване, иницииране на съдебен процес или преследване.
- Ударение
- възбу̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-буж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възбуждания
Примери за използване на възбуждане
(физиология/психология)
- Силният шум предизвика възбуждане на нервната система.
- Той не успя да скрие своето възбуждане от новината.
(физика/техника)
- Бобината служи за възбуждане на магнитно поле.
- Лазерното лъчение се постига чрез възбуждане на атомите.
(право)
- Прокурорът разпореди възбуждане на наказателно производство.
Синоними на възбуждане
Антоними на възбуждане
Как се пише възбуждане
Пише се с предлог въз- (а не ваз-) и завършва на -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възбуждати
Префиксално образувание от *въз-* (нагоре, усилване) + *будя* (събуждам). Сродна със старобългарското *възбоуждати*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сексуално възбуждане
- възбуждане на иск
- възбуждане на дело