Енциклопения на българския език

уронване

[uˈrɔnvɐnɛ]

уронване значение:

1. (преносно) Действие по накърняване, нанасяне на вреда върху нематериални ценности (авторитет, престиж, достойнство).
2. (геология/техника) Процес на физическо разрушаване или отмиване на повърхностен слой (по-рядка употреба, обикновено 'ерозия').
Ударение
уро̀нване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-рон-ва-не
Род
среден
Мн. число
уронвания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уронване

(преносно)
  • Уронването на престижа на институцията е сериозен проблем.
  • Статията доведе до уронване на доброто му име.
(геология/техника)
  • Наблюдава се уронване на бреговата ивица от вълните.

Антоними на уронване

Как се пише уронване

Грешни изписвания: оронване, урунване, уронвъне
Думата започва с представка у-, която указва резултатност или посока на действието, а не 'о-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:роня
Отглаголно съществително от 'уронвам', което идва от корена 'роня' (разрушавам, събарям малки частици) с представка 'у-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уронване на престижа
  • уронване на авторитета
  • уронване на достойнството