накърняване
[nakɐrˈnʲavanɛ]
накърняване значение:
1. (преносно) Нанасяне на вреда върху нечии права, достойнство, интереси или престиж; нарушаване на целостта на нещо абстрактно.
2. (пряко/рядко) Физическо нараняване или отчупване на част от предмет.
- Ударение
- накърня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-кър-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- накърнявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на накърняване
(преносно)
- Всяко накърняване на човешкото достойнство е недопустимо.
- Изявлението доведе до накърняване на доброто име на фирмата.
(пряко/рядко)
- Накърняване на острието на ножа.
Антоними на накърняване
Как се пише накърняване
Коренът се изписва с ър (от старобълг. кърнъ). Променливо я: след съгласна и пред мека сричка се запазва според морфологията на наставката -ява-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кърнъ
Произлиза от корена 'кърн' (с отрязани уши/нос, осакатен, счупен) + префикс 'на-'. Първоначалното значение е физическо увреждане, което прераства в абстрактно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накърняване на интереси
- накърняване на престижа
- накърняване на правата
Популярни търсения и запитвания за накърняване
какво е накърняване, накърняване или накърнявани, накърняване или накарняване, накърняване или нъкърняване, накърняване или накърнявъне, накърнявани или накарняване, накърнявани или нъкърняване, накърнявани или накърнявъне, накарняване или нъкърняване, накарняване или накърнявъне, нъкърняване или накърнявъне