Енциклопения на българския език

урок

[uˈrɔk]

урок значение:

1. (образование) Учебно занятие в училище или университет, ограничено във времето, посветено на определен предмет.
2. (образование) Учебният материал, зададен за научаване.
3. (преносно) Поука, извлечена от житейски опит, грешка или преживяване.
Ударение
уро'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-рок
Род
мъжки
Мн. число
уроци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на урок

(образование)
  • Часът започна и учителят влезе за урок по математика.
  • Вземам частни уроци по английски език.
(образование)
  • Научи ли си урока за утре?
  • Този урок е много труден за разбиране.
(преносно)
  • Тази загуба ми послужи като добър урок да не бъда толкова доверчив.

Как се пише урок

Грешни изписвания: орок, урук
Пише се с у в началото.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:урокъ
От старобългарски 'урокъ' (сделка, съглашение, данък, но също и уроки/магия). Коренът е свързан с глагола 'река' (казвам). Значението е еволюирало от 'това, което е казано/уговорено' към 'наставление' и 'учебно занятие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • открит урок
  • частен урок
  • давам уроци
Фразеологизми:
  • да ми е за урок
  • чета конско (урок)
  • давам урок на някого

Популярни търсения и запитвания за урок