Енциклопения на българския език

час

[t͡ʃas]

час значение:

1. (измерване на времето) Единица за време, равна на 60 минути или 1/24 част от денонощието.
2. (образование) Учебно занятие с определена продължителност; учебен период.
3. (преносно) Определен момент, време за настъпване на нещо важно.
Ударение
ча̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
час
Род
мъжки
Мн. число
часове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на час

(измерване на времето)
  • Влакът пристига след един час.
  • Работя по осем часа на ден.
(образование)
  • Влязохме в час по математика.
  • Учителят отсъстваше и първият час пропадна.
(преносно)
  • Настъпи часът на разплатата.
  • В този тежък час трябва да сме единни.

Синоними на час

Антоними на час

Как се пише час

Грешни изписвания: част
При употреба с числителни имена се използва бройната форма: два часа (не часове).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:часъ
От праславянското *časъ, вероятно с първоначално значение 'време', 'период', свързано с корена *čes- (режа, отделям) или *čaka- (чакам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • астрономически час
  • учебен час
  • комендантски час
  • пиков час
Фразеологизми:
  • в дванайсетия час
  • час по лъжичка
  • в час съм

Популярни търсения и запитвания за час