Енциклопения на българския език

кормуване

[kormuˈvanɛ]

кормуване значение:

1. (Транспорт) Процесът на управление на моторно превозно средство (автомобил, камион и др.), често използвано в контекста на обучение.
Ударение
корму̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кор-му-ва-не
Род
среден
Мн. число
кормувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кормуване

(Транспорт)
  • Утре имам изпит по кормуване пред ДАИ.
  • Инструкторът по кормуване беше изключително спокоен.
  • Градското кормуване изисква повишено внимание.

Синоними на кормуване

Как се пише кормуване

Грешни изписвания: курмуване, кормоване, кормувъне
Думата се пише с 'о' в корена (от кърма, кормчия) и с 'у' в наставката на глаголната основа (корм-у-вам).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kormós (ствол, пън)
Произлиза от глагола 'кормувам', който е производен на съществителното 'кърма' (задната част на кораб, рул). Коренът е свързан с гръцката дума 'kormós' (ствол, пън), преминала в българския език със значение на управление на плавателен съд, а по-късно и на превозно средство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • час по кормуване
  • изпит по кормуване
  • учебно кормуване
  • нощно кормуване