Енциклопения на българския език

уникален

[uniˈkalɛn]

уникален значение:

1. (пряко) Който е единствен по рода си; неповторим, изключителен.
2. (разговорно) Прекрасен, страхотен (като оценка за качество).
Ударение
уника̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ни-ка-лен
Род
мъжки
Мн. число
уникални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уникален

(пряко)
  • Това е уникален шанс за развитие, който не бива да пропускаме.
  • Откриха уникален артефакт в тракийската гробница.
(разговорно)
  • Филмът беше уникален, много се смяхме.

Как се пише уникален

Грешни изписвания: оникален, унйкален, уникълен

Думата се пише с начално у. Проверката се прави чрез справка с етимологията (латински unicus) или запомняне на корена.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:unicus
Заета чрез френската дума 'unique' или немската 'unikal'. Коренът произлиза от латинското 'unicus' (единствен), свързано с 'unus' (един).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уникален номер
  • уникален шанс
  • уникален талант
  • уникален стил
уникален : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник