Енциклопения на българския език

страхотен

[straˈxɔtɛn]

страхотен значение:

1. (разговорно) Който е много хубав, прекрасен, изключителен по своите качества.
2. (пряко) Който е много голям по размери, сила или степен на проява; грамаден, силен.
3. (остаряло) Който всява страх; страшен, ужасен.
Ударение
страхо̀тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стра-хо-тен
Род
мъжки
Мн. число
страхотни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на страхотен

(разговорно)
  • Филмът беше страхотен, препоръчвам ти го.
  • Тя изглежда страхотно в новата си рокля.
(пряко)
  • Навън се изви страхотна буря.
  • Изпитваше страхотна болка в крака.
(остаряло)
  • Страхотен звяр изскочи от гората.

Антоними на страхотен

Как се пише страхотен

Грешни изписвания: страхотън, стръхотен, страхутен
Проверка за променливото ъ: В м.р. ед.ч. се пише е (страхотен), защото гласната изпада в мн.ч. (страхотни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:страх
Произлиза от съществителното „страх“ + наставката „-отен“. Първоначалното значение е свързано с предизвикване на страх, ужас или страхопочитание. В съвременния език е претърпяло семантичен преход (мелиорация) към силно положителна оценка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страхотен успех
  • страхотен скандал
  • страхотен човек
страхотен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник