Енциклопения на българския език

уморяване

[omorˈjavɐnɛ]

уморяване значение:

1. (физиология) Процес на изчерпване на физическите или психическите сили на организма в следствие на натоварване.
Ударение
уморя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мо-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
уморявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уморяване

(физиология)
  • Бързото уморяване е един от първите симптоми на анемията.
  • След дългия преход настъпи пълно уморяване на мускулите.

Синоними на уморяване

Антоними на уморяване

Как се пише уморяване

Грешни изписвания: оморяване, умуряване, уморявъне
Думата започва с представка у-, която придава значение на довеждане до определено състояние (на умора).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*morъ
Отглаголно съществително от 'уморявам'. Коренът *morъ е свързан със смъртта, изтощението (срв. 'мор', 'умора').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хронично уморяване
  • лесно уморяване