Енциклопения на българския език

изтощаване

[istoˈʃtavanɛ]

изтощаване значение:

1. (общо) Процесът на пълно изразходване на силите, енергията или ресурсите; крайна умора или отслабване.
Ударение
изтоща̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-то-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
изтощавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтощаване

(общо)
  • Хроничното безсъние води до психическо изтощаване.
  • Интензивното земеделие причинява изтощаване на почвата.

Антоними на изтощаване

Как се пише изтощаване

Представката е 'из-', защото коренът започва с беззвучна съгласна, но правилото за промяна на 'з' в 'с' е само фонетично, не и графично в този случай пред 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изтощя
Отглаголно съществително от глагола 'изтощавам'. Коренът 'тощ' (праславянски *tъščь) означава 'празен', 'пуст'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нервно изтощаване
  • физическо изтощаване
  • изтощаване на ресурсите