Енциклопения на българския език

умора

[uˈmɔrɐ]

умора значение:

1. (физиология/психология) Състояние на отпадналост, изтощение и намалена работоспособност на организма вследствие на продължителен физически или умствен труд.
2. (техника) Изменение в структурата на материалите (метали и др.) под действието на многократни променливи натоварвания, водещо до намаляване на якостта им.
Ударение
умо̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мо-ра
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умора

(физиология/психология)
  • След дългия преход чувствувах приятна умора в мускулите.
  • Хроничната умора изисква медицинска намеса.
(техника)
  • Инцидентът е причинен от умора на метала в крилото на самолета.

Антоними на умора

Как се пише умора

Грешни изписвания: омора, умура
Думата се пише с начално у- (представка, означаваща достигане на състояние или изчерпване), а не с 'о'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*umora
От глагола *umoriti (умъртвявам, изтощавам до смърт). Свързано с корена 'мор' (смърт, болест).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хронична умора
  • умора на материала
  • пролетна умора
Фразеологизми:
  • не знам умора

Популярни търсения и запитвания за умора

умора : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник