Енциклопения на българския език

философ

[filoˈsɔf]

философ значение:

1. (наука) Учен, специалист в областта на философията; мислител, който разработва въпросите за светогледа, познанието и битието.
2. (разговорно) Човек, който обича да разсъждава върху отвлечени теми, често без връзка с реалността; понякога се използва иронично за някой, който много говори, но не действа.
3. (преносно) Човек, който понася житейските несгоди спокойно и с мъдрост.
Ударение
филосо̀ф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фи-ло-соф
Род
мъжки
Мн. число
философи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на философ

(наука)
  • Платон е един от най-известните древногръцки философи.
  • Той работи като професионален философ и преподавател в университета.
(разговорно)
  • Голям философ си, стига си умувал, ами хващай лопатата!
  • Не ми се прави на философ, ами свърши работата.
(преносно)
  • Той е философ по душа и не се тревожи за дреболии.

Антоними на философ

Как се пише философ

Грешни изписвания: филосов, филусоф, фйлософ, филосуф
Думата се пише с ф накрая (от гр. philosophos). Проверка: формата за мн.ч. е философи, а не филосови.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:philosophos
От старогръцки 'philo' (обичам) и 'sophia' (мъдрост). Буквално означава 'любител на мъдростта'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • античен философ
  • дървен философ
Фразеологизми:
  • дървен философ