Енциклопения на българския език

улица

[ˈulit͡sɐ]

улица значение:

1. (градска среда) Път в населено място, ограничен от двете страни с редици от сгради, предназначен за движение на хора и превозни средства.
2. (преносно) Мястото навън, където се събират случайни хора; общественото мнение на широките маси (често с леко пренебрежителен нюанс).
Ударение
у'лица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ли-ца
Род
женски
Мн. число
улици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на улица

(градска среда)
  • Къщата се намираше на тясна и стръмна улица.
  • Главната улица на града беше украсена за празника.
(преносно)
  • Детето израсна на улицата и рано се научи да се пази.
  • Не можем да се водим по мнението на улицата при вземане на държавни решения.

Синоними на улица

Антоними на улица

Как се пише улица

Грешни изписвания: улицъ, олица, улйца
Думата завършва на .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ulica
Умалителна форма на *ula (проход, тръба, кухина). Сродна със старогръцкото αὐλών (дол, дефиле).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпа улица
  • еднопосочна улица
  • излизам на улицата
  • дете на улицата
  • човек от улицата
Фразеологизми:
  • на улицата съм (без дом или без работа)
  • изхвърлям на улицата