Енциклопения на българския език

дом

[dɔm]

дом значение:

1. (битово) Жилище, къща или апартамент, където живее човек или семейство.
2. (социално) Семейство, домакинство; средата, в която човек живее с близките си.
3. (институционално) Обществено заведение с културно или социално предназначение; пансион.
Ударение
до̀м
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дом
Род
мъжки
Мн. число
домове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дом

(битово)
  • Завръщам се в родния дом.
  • Те си купиха нов дом в покрайнините.
(социално)
  • Те създадоха уютен дом и отгледаха две деца.
  • Грижа се за дома си.
(институционално)
  • Дом на културата.
  • Дом за възрастни хора.
  • Майчин дом.

Как се пише дом

В множествено число формата е домове (с ударение на последната сричка). Бройната форма е два до̀ма.

Етимология

Произход:Праиндоевропейски
Оригинална дума:domos
Наследствена дума от праславянски *domъ, произлизаща от индоевропейския корен *domos (строеж, къща), свързан с *dem- (строя). Сродна с латинското domus и гръцкото domos.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родна стряха
  • бащин дом
  • дом на книгата
  • домоуправител
Фразеологизми:
  • чувствам се като у дома си
  • обръщам дома с краката нагоре
дом : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник