навън
[nɐˈvɤn]
навън значение:
1. (пряко) Извън затворено помещение; на открито.
2. (разговорно) В чужбина (обикновено с глаголи за движение).
- Ударение
- навъ̀н
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-вън
- Род
- няма
Примери за използване на навън
(пряко)
- Децата играят навън в градината.
- Навън вали силен дъжд.
(разговорно)
- Той замина да учи навън.
Синоними на навън
Антоними на навън
Как се пише навън
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на + вън
Слято изписване на предлога 'на' и наречието 'вън'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излизам навън
- гледам навън