Енциклопения на българския език

укрепяване

[ukrɛˈpjavɐnɛ]

укрепяване значение:

1. (Строителство / Военно дело) Процес на заздравява на конструкция, позиция или съоръжение, за да стане по-устойчиво на външни въздействия.
2. (Медицина / Здраве) Подобряване на физическото състояние и имунитета на организма.
Ударение
укрепя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ук-ре-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
укрепявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укрепяване

(Строителство / Военно дело)
  • Укрепяването на свлачището изискваше изграждане на бетонна стена.
  • Започна мащабно укрепяване на границите на държавата.
(Медицина / Здраве)
  • Витамините спомагат за укрепяване на имунната система.
  • След боледуването лекарят препоръча почивка за укрепяване на организма.

Антоними на укрепяване

Как се пише укрепяване

Грешни изписвания: укрепване, окрепяване, укрепявъне
Думата се пише с променливо я, но в тази позиция (пред сричка, съдържаща 'а') то не се променя на 'е' в съвременния книжовен език при този суфикс, макар 'укрепване' също да се среща като дублетна форма в някои източници, 'укрепяване' е основната форма за несвършен вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѣпъ
Отглаголно съществително от 'укрепявам'. Коренът е 'крепък' (силен, здрав), със старобългарски произход 'крѣпъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • укрепяване на имунитета
  • брегоукрепяване
  • конструктивно укрепяване