Енциклопения на българския език

каляване

[kɐˈʎavɐnɛ]

каляване значение:

1. (металургия) Процес на термична обработка на метали (най-често стомана), при който те се нагряват до висока температура и след това бързо се охлаждат, за да се повиши тяхната твърдост и якост.
2. (медицина) Системно въздействие върху организма чрез природни фактори (въздух, вода, слънце) за повишаване на устойчивостта му към неблагоприятни климатични условия и заболявания.
3. (преносно) Придобиване на психическа устойчивост, издръжливост и силен характер чрез преживяване на трудности.
Ударение
каля̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
калявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каляване

(металургия)
  • Каляването на острието изисква прецизен контрол на температурата.
  • След каляване стоманата става по-крехка, но много по-твърда.
(медицина)
  • Каляването на децата трябва да започне още от ранна възраст.
  • Студените душове са метод за каляване на имунната система.
(преносно)
  • Трудностите в живота допринесоха за каляването на волята му.
  • Войната води до сурово каляване на психиката.

Антоними на каляване

Как се пише каляване

Грешни изписвания: калеване, къляване, калявъне

Думата се пише с я (променливо я), тъй като в спрежението на глагола 'каля' (калих, калял) се запазва мекостта пред твърда сричка или се следват правилата за ятовата гласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:каля
Отглаголно съществително от глагола 'каля' (правя здрав, твърд). Коренът е с праславянски произход, свързан с обработката на метали.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • каляване на стомана
  • каляване на организма
  • каляване на волята
каляване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник