Енциклопения на българския език

пойнтер

[ˈpɔjnter]

пойнтер значение:

1. (зоология) Порода ловни кучета с къс косъм, които се характеризират с това, че застават неподвижно в стойка, сочеща към открития дивеч.
Ударение
по̀йнтер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пойн-тер
Род
мъжки
Мн. число
пойнтери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пойнтер

(зоология)
  • Английският пойнтер е известен с отличното си обоняние и бързина.
  • Ловецът излезе на полето със своя верен пойнтер.

Как се пише пойнтер

Грешни изписвания: пойнтар, понтер, пуйнтер, поинтер
Думата се пише с й (и кратко) в първата сричка и завършва на -ер.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:pointer
Заемка от английското 'pointer' (който посочва), свързано с характерната поза на кучето, когато надуши дивеч.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • английски пойнтер
пойнтер : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник